Разбира се, че Търново е паднало под турско робство много по-отдавна. Даже не под турско робство, а под циганско. След циганското робство идва турското присъствие, без да отпадне циганята.
Сега сме под pомско робство, но не защото някога сме се освобождавали от циганското, а защото вместо „циганско присъствие“ по подобие на „османското“, което не било съвсем турско, а османско, при това даже и присъствие не е, а чисто владичество, та по същия терек и тертип на циганското викаме ромско.
Ена това му се вика българска работа…
Че ние даже от робство не разбираме и му викаме присъствие.
Хак са ни петстотинях години, щом не сме се осъзнали още като иго…
Но за друго иде реч…
За това как и кога сме попаднали под циганско присъствие, като целта е до кога ще сме под такова, тъй като поредният април мина пак без въстание и циганията се оказва прилепчива…
Циганското ни робство започва от момента, в който се е заселил първият катун на Балканите. Не стига това ами сме започнали да прихващаме чалъми от тях. Даже в началото сме се подпомагали един друг – те крадели коне и ни ги продавали за бели българки – пазарната икономика започнала преди финикийците още.
Разменната монета тогава била българката. Крина жито се разменяло за българка. Две крини жито давали за българка с маика й. Но като видели продавачите какво им влиза в къщата, давали още пет крини да се отърват от маиката на българката, която направо е родена за тъща.
Идеалната тъща на света е маиката на българката…
От там хванали тертипа и англичаните по-късно…
Но ако в Англия по-късно разменяли цяло половин кралство за кон, ние сме им дали пример много преди това, като сме заменяли бяла българка за кранта. Така стигнахме до извода, че Дулцинея била българка, която Дон Кихор продал за Росинант, а псле страдал за нея, щото тя поне ставала за яздене за разлика от коня, който не ставал даже и за такива работи.
Ама на въпроса…
От кога започва броенето на официалното ни падане под циганско присъствие?
От скачането на Балдуин от кулата…
А това станало така…
Нашите заловили Балдуин и то затворили в крепостта. Кулата обаче, в която го затворили, стърчала над циганската махала отвъд Янтра. Циганската махала тогава била чиста и спретната, тъй като шатрите били от конска кожа, която не пропускала вода и вятър…
А също така и не дрънчала като ламарините на сегашните ромски махали.
Само че маанетата и кючекът тогава тъкмо възниквали…
Балдуин, в интерес на истината, нарочно го затворили точно в тази кула. Там затваряли всички, които трябвало да си признаят нещо.
Подложени на денонощното усъвършенстване на кючека най-издържливият враг си признавал до третия ден всичко.
Балдуин обаче издържал повече, което е доказателство, че е бил глух.
Вероятно освен глух е бил и ням…
Защото на тия маанета и глухият повече от 3 дена не издържа и проговаря, ама как да проговори ням човек…
Така в процеса на изследването стигаме до епохалното историческо откритие, че Балдуин е бил глухоням така, както Омир е бил сляп.
А доказателство, че Омир е бил сляп, иде от там, че описал красива гъркиня. Нали само на слепия ще му се привиди красива ъркиня…
Ама колкото и да е бил търпелив глухонемият Балдуин, не издържал накрая на маанетата и кючекът:
И за да не проговори – щото след толкоз кючек нищо чудно глухонемият да проговори и да издаде важни франкофонски тайни – взел, че скочил от кулата…
Опитали се циганите, които още не били станали роми тогава, да дадат на умрелия първа помощ. Искали да го съживят и му свирели със зурли в ушите, били дайрета маскираните като циганки бели българки край него, ама на – не оживял Балдуин.
От тогава започва циганското робство в България.
Ама ние българите, бързо свикваме с робството…
Даже имаме случаи, дето на поробителя му викаме освободител и си ги посрещаме поредните поробители с хляб, сол и бели българки, които може би поради дългото присъсъвие на роми по нашите земи стават все по-мургави и по-мургави.
Може би и заради това „и днес йощ Балканът, щом циганска сватба захване, спомня тоз ден бурен“…
А на входа на крепостта марионетки с човешки глас обясняват как сме паднали под някакво присъствие… А между марионетките и кукла на шут… Поредната ни цигания, щото ние придворни шутове не сме имали…
Виж, че нашите държавници са били европейските шутове, продължаваме да го доказваме…
Из книгата на Христо Стоянов „Разкази по България“
